Хората бягат от контролираните от Русия райони на Украйна през опасни коридори на фронтовата линия

Хиляди хора бягат в Украйна от територии, следени от Русия, през всекидневен пропускателен пункт сред двете страни на фона на брутална война.

Онези, които изберат този маршрут, устоят усърдни търсения от двете страни и вървят пешком по двукилометров кулоар по продължение на фронтовата линия на бойните дейности – ничия земя, която украинците назовават ​​„ сивата зона “ ” - сред Белгородска област на Русия и Сумска област на Украйна.

Хората са избягали от голям брой окупирани от Русия райони - от Запорожие и Херсон на югоизток до Донецк и Луганск на североизток до Крим, южния полуостров, който Русия анексирана през 2014 година

Някои пътуват с деца или възрастни родители. Докато дойдат в Суми, те са изтощени, едвам намират сили да носят дребното движимости, които са съумели да сграбчен, преди да избягат.

Именно там украинските доброволци ги посрещат, осигурявайки храна и безвъзмездни превоз - нормално с трен или рейс - до столицата Киев и голям брой други места.

Катерина Арисой е шеф на неправителствената организация Pluriton, която ръководи подслон с непринуден личен състав на украинския следена страна на коридора.

Повече от 15 500 души са минали през приюта от отварянето му през март, сподели Арисой, бежанка, която избяга от вкъщи си в източния град Бахмут, откакто той беше трансфорат в отломки и високомерен от съветските военни сили през май.

„ Аз също изгубих всичко...познато ми е възприятието, когато загубиш дома си, живота си, статуса си, когато стана като нула “, сподели тя.

Арисой споделя, че за някои от бягащите коридорът е част от дълъг, обиколен маршрут, който би трябвало да следват, с цел да пътуват до неокупирани региони на тяхната провинция, които не са толкоз надалеч.

Тъй като не могат да пресичат фронтовите линии, разделящи тези региони, едно пътешестване, което е траело единствено няколко часа, в този момент им коства повече от един ден.

Това беше казусът със 73-годишната Халина Сидорова, която преди години напусна град Запорожие - където се намират децата и внукът й - с цел да се грижи за старата си майка в различен регион на Запорожка област. По време на войната двете области бяха разграничени от фронтова линия.

Малко преди гибелта на 93-годишната си майка тя й сподели, че ще остане да се сбогува и по-късно ще се върне вкъщи в столицата на провинцията.

Когато пристигна времето, Сидорова безмълвно опакова нещата си, сграбчи бастун и се впусна в предизвикателното пътешестване назад до град Запорожие. Тя не сподели на никого в селото.

По време на сложния преход тя откри разтуха в молитвата, която й оказа помощ да поддържа духа си.

В центъра в Суми беше и Лидия Мартовицка, която разказа, че прави „ сложното “ пътешестване дружно със сина си Роман.

Когато хората идват в приюта, те обменят мрачни истории от живота под съветска окупация. Мнозина се опасяват и се съгласиха да приказват с медиите единствено при изискване за анонимност.

Цивилните в окупирани територии са изправени пред задържане заради незначителни аргументи, като говорене на украински или заради фактори отвън техния надзор, като да вземем за пример това, че са млад мъж, съгласно десетки хора, интервюирани от Асошиейтед прес в продължение на няколко месеца.

Хиляди са държани без обвиняване в съветски затвори и региони на окупираните територии, съгласно констатациите на следствието на АП.